С най-новите електронни протези слепите виждат, глухите чуват, а едноръка жена сгъва дрехите си.Четири- и петгодишни деца наобикалят Аманда Китс на влизане в класната стая. „Здравейте, деца! Как са днес моите бебчета?" - казва тя, докато ги потупва по раменете и роши косите им. Слаба и енергична, тя управлява тази детска градина от почти 20 години. Прикляка, за да каже нещо на малко момиченце, и поставя ръце на коленете си.
„Ръката робот!" - изпищяват няколко гласчета.
„Нали помните как мога да стискам ръце" - казва Китс, като опъва ръка и завърта дланта си. Едно момченце колебливо посяга и докосва леко свитите й пръсти от пластмаса с телесен цвят. Под нея се крият три мотора, метален скелет и сложна мрежа от електронни устройства. Цялото приспособление завършва с бяла пластмасова вдлъбната форма (подобна на чашка) в проксималния край на протезата, която обхващаща малкия ампутационен чукан около средата на бицепса на Китс, - почти всичко, което e останало от ръката й след автомобилна катастрофа през 2006 г.
Почти всичко, но не съвсем. В мозъка й, на подсъзнателно ниво, се е съхранил непокътнат образ на тази ръка, един вид фантом. Когато Китс си представи как сгъва лакътя си, фантомът помръдва. Когато мозъкът й изпрати импулси към ръката, те биват улавяни от електродни сензори в проксималния край на протезата и преобразувани в сигнали, които на свой ред задействат моторите и изкуственият лакът се свива.
„Всъщност не си мисля за ръката, просто я движа - казва 40-годишната Китс, която използва както този стандартен модел, така и една по-експериментална ръка с още по-големи възможности за движение. - След катастрофата се чувствах изгубена и не разбирах защо Господ ми причинява нещо толкова ужасно. Напоследък се вълнувам през цялото време, тъй като непрекъснато усъвършенстват ръката ми. Някой ден ще усещам какво докосвам и ще мога да пляскам в такт с песните, които децата ми пеят."
Китс е живото доказателство за това, че дори и след като плътта и костите бъдат увредени или ампутирани, нервите и контролиращите ги части от мозъка продължават да живеят. С помощта на микроскопични електроди и хирургическо майсторство лекарите са започнали да свързват тези части с различни устройства - камери, микрофони, мотори. В резултат слепите проглеждат, глухите започват да чуват, а Аманда Китс може да сгъва дрехите си.
Тези механизми се наричат невронни или - откакто учените възприеха термина, добил популярност в научната фантастика - бионични протези. Ерик Шримп останал напълно парализиран, след като счупил врата си при скок в плувен басейн през 1992 г. Сега вече има под кожата си устройство, което му позволява да свива пръсти и да държи вилица. Сляпата Джо Ан Люис може да различава формата на дърветата с помощта на миниатюрна камера, свързана със зрителния й нерв. Тами Кени говори на своя 18-месечен син и той й отговаря, тъй като глухото по рождение момченце има в ухото си 22 електрода, които преобразуват уловените от микрофон звуци в разбираеми за слуховия нерв сигнали.
Учените са установили, че е възможно да свържат мозъка с машината, но също така са разбрали колко е трудно да се поддържа тази връзка. Например ако проксималния край на протезата на ръката на Китс се размести съвсем леко, тя няма да може да свие пръсти. И все пак биониката е огромен скок напред, който позволява на изследователите да възстановят на хората много по-голяма част от това, което са загубили, в сравнение с досегашните възможности.
